Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца

І. Условия за достъп до пазара на труда.

 

       Условията и редът за достъп до пазара на труда са определени в  чл. 24к от ЗЧРБ, както и в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел І „Общи разпоредби” и в Раздел ІV „Сезонна заетост” на ЗТМТМ.

       Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:

1. по Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението

на които зависи от смяната на сезоните, утвърден от Министъра и труда и социалната политика.

          Актуалният списък е утвърден със Заповед РД-01-47/17.01.2017г. на министъра на труда и социалната политика, като в него са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство.

         2. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

         3. когато чужденецът притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, доказани с легализирани и преведени на български език документи;

        4. работодателят е осигурил на сезонния работник подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем, като наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището;

      5. работодателя е задължен да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. Наемната цена на жилището и транспортните разходи не могат да се приспадат от възнаграждението на работника.

ІІ. Необходими документи и изисквания към тях.

                     

       Документите за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда са посочени в чл. 24к, ал. 8 от ЗЧРБ, като в т.т. 2-8 са регламентирани необходимите документи във връзка с достъпа до пазара на труда.

        За издаване на разрешението работодателят или упълномощено от него лице подава писмено заявление в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

 

      Необходими документи за издаване на разрешението:

1. Заявление по образец –Приложение 3а от ППЗЧРБ;

2. Копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;

3. Декларация на работодателя, че на чужденеца е осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане срока на договора или други доказателства за осигурено жилище.

Образец на декларацията е публикуван на официалната страница на АЗ: https://www.az.government.bg/web/files/PageFile/52/17413/deklaracija-za-iziskvanijata-po-chl-28-al-1-2-ot-ztmtm.docx.

4. Документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника – чужденец, легализирани по съответния ред, придружени със заверен от нотариус или от Дирекция „Консулски отношения” на МВнР превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД)

Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж и заеманата длъжност.

5. Декларация на работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. В декларацията следва да е посочено името на конкретния чужд гражданин. Образец на декларацията е публикуван на официалната страница на Агенция по заетостта в интернет: https://www.az.government.bg/web/files/PageFile/52/17412/deklaracija-za-uslovijata-na-trud.docx.

6. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на документа за пребиваване на чужденеца.

В трудовия договор следва да е посочено, че транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя, който поема и разноските в обратната посока, независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение с наетия работник.

7. Копие от длъжностната характеристика на наетото лице, когато е неразделна част от договора.

8. Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации. Списъкът на регулираните професии е публикуван на http://nacid.bg/sites/qual/index.php?id=21;

9. Документ, от който е видно, че работодателят упражнява дейност в икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите сектори по чл. 25 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

            За заетост в сектор „хотелиерство и ресторантьорство” и „селското, горското и рибно стопанство” се прилага копие на разрешение/удостоверения/регистрации, издадени на работодателя от компетентните органи за извършване на хотелиерска и/или ресторантьорска дейност и дейности в селското, горското и рибно стопанство.

10. Други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.

11. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение за сезонна заетост.

             В случаите, когато за упражняването на професията и/или дейността се изисква призната от български орган правоспособност, се прилага издадено разрешение или лиценз.      

 

ІІІ. Процедурна последователност

 

           1. Заявлението за издаване на разрешението се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР от работодателя или упълномощено от него лице.

          2. Когато заявлението е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция „Миграция“ и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, като заявлението с приложените документи се изпращат в тридневен срок и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.

          3. Дирекция „Миграция“ извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по чл. 24к, ал. 8 от ЗЧРБ, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

           Когато в горепосочения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението.

          4. Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по чл. 24к, ал. 8, т. 3 се изпращат и в оригинал.

          При кандидатстване за продължаване на сезонната заетост към заявлението се прилага и справка за разрешеното право на пребиваване на чужденеца на територията на Република България.

           5. Заявлението и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването им изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 17 – в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ.

           6. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или упълномощени (оправомощени) от него длъжностни лица изпращат по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта. В случаите по чл. 24к, ал. 5 този срок е 5-дневен.

           За всяко заявление Агенцията по заетостта събира по служебен път информация относно:

• данните за работодателя, вписани в Регистър БУЛСТАТ, или за единния идентификационен код (ЕИК) на работодателя съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
• регистрацията в Българската търговско-промишлена палата, когато има такава;
• актуалното състояние – в случаите на фирми без ЕИК;

            Във връзка с предоставяне на писменото становище, Агенцията по заетостта служебно изисква информация от:

• Националната агенция за приходите за наличие на задължения на работодателя съгласно чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
• Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за влезли в сила наказателни постановления за нарушения, посочени в чл. 11 ЗТМТМ.

 

          При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 7-дневен срок по електронен път дирекция „Миграция“. Срокът спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.

          7. Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи.

          8. Когато в горепосочения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението и уведомява Агенцията по заетостта.

          9. Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 13, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.

          10. Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 16, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. В случаите на отказ за издаване на виза, дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“.

          11. В 7-дневен срок от влизането на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

            Когато в горепосочения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението.

          12. Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в срок до три дни от представянето на документите по т.11.

           За решенията, взети въз основа на заявлението, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

           След издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава документ от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“. При смяна на работодател и след представяне на становище от Агенцията по заетостта при спазване на условията, предвидени в ал. 7 – 15, се издава ново разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник и документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 със срок на валидност до срока на първоначално издаденото.

           Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не може да бъде по-дълга от два месеца.

           До приключване на производството работодателят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление, което е основание за прекратяване на производството.

           Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

 

           13. В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателите са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на ИА ГИТ, като попълват специални бланки по образец, публикувани на официалната страница на ИА ГИТ(http://www.gli.government.bg/page.php?c=66).

          ИА „Главна инспекция по труда” осъществява специализирана контролна дейност във връзка със заетостта на чужденци на територията на Република България, в рамките на която контролните органи имат право да посещават всички обекти, където се осъществява работа, както и да изискват лични документи, включително и от пребиваващите и работещите там чужденци.

          14. След изтичане на разрешения максимален период на пребиваване чужденецът може да продължи да пребивава на територията на Република България, ако му е издадено разрешение за пребиваване в Република България, различно от това по ал. 1, чл. 24и, чл. 33к и чл. 33п, без да е необходимо да напуска територията на страната.